Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.12.2011 02:25 - Героите на Фюрера част-2
Автор: dimenzed Категория: История   
Прочетен: 11288 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 05.04.2012 04:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Вили Фай

image


Един от големите "Тигър" асове от 502-ри тежък SS танков батальон. 8 август (в някои източници 7) 1944 г. прави прочут дотогава неизвестният SS-Unterscharfьhrer Вили Фай от 1-ва рота на 102-ри тежък SS танков батальон. Тогава, със своя "Тигър" той влиза в сражение с британска танкова колона и унищожава 14 от 15 танка "Шърман" и нанася тежки повреди на други 7 т.е. унищожава сам цяла британска танкова рота. 102-ри тежък SS танков батальон губи всичките си Тигри по време на сраженията в Нормандия, но докладва, че е унищожил 227 вражески танка за 6 седмици. Вили Фай преживява войната и взима участие в изграждането на модерната германска армия и достига до чин капитан. Междувременно работи и за НАТО. Той е автор на известната книга за бронетанковите войски и битки на Waffen-SS - "Armor Battles of the Waffen-SS, 1943-45". В нея разказва подробно и увлекателно не само за своите лични успехи, но обръща внимание и на по-мащабните операции на Waffen-SS.


  image

image

image


Отличия:
Железен кръст ІI степен;
Железен кръст І степен;
Рицарски кръст: 29 април 1945 като танков
командир от sSSPzAbt 102(502);
Златна значка за раняване;
Златен германски кръст;
Сребърна пехотна значка;
Лента за близък бой;
Медал "Източна кампания 1941/42";
Сребърна значка за участие в 50 танкови сражения;
Сребърна значка за унищожени танкове (x2);
Златна значка за унищожени танкове (x2);


Карл Броман

image


Броман заедно с Карл Кьорнер са двама от най-прочутите танкови асове на "Кралски Тигри" от 503-ти тежък SS танков батальон. По време на битката за Данциг (райони Oliwa и Wrzeszcz) и Сопот, SS-Untersturmfьhrer Карл Броман (командир на 1-ва рота) унищожава 65 танка (включително няколко T-34 от 1-ва Полска танкова бригада "Героите на Вестерплате") и самоходни артилерийски установки, 44 артилерийски установки както и 15 превозни средства. Заради тези свои успехи, на 29 април 1945 г. на церемония в Райхсканцлерството той е награден с Рицарски кръст. Краят на войната заварва Карл Броман като SS-Untersturmfьhrer (повишен е през април 1945 г.). Той започва работа като зъболекар-техник в университетска болница в Германия и се пенсионира като такъв. Жив е и до днес.

  image

image

image


Отличия:
Железен кръст II степен;
Железен кръст I степен;
Рицарски кръст: 29 април 1945;
Кръст за военни заслуги с мечове II степен;
Сребърна пехотна значка: 31 декември 1941;
Черна значка за раняване: 15 януари 1942;
Сребърна танкова значка: 24 февруари 1945;


Карл Кьорнер


image

  Другият голям "ас" от 503-ти тежък SS танков батальон и колега на Броман. През април 1945 г., като взводен командир от 2-ра рота от 503-ти тежък SS танков батальон, започва контраатака в района на Болесдорф (източно от Берлин), когато насреща му, на разстояние 200 метра, излизат два тежки съветски танка ЙС-II. Кьорнер бързо унищожава първия, а вторият е напуснат от екипажа си. Ето какво разказва самият Кьорнер за случилото се след това:
"След като разбих двата ЙС-ІІ на пътя от Болесдорф към Щраусберг забелязах колона от 11 танка ЙС-ІІ, а зад селото имаше между 120 и 150 вражески танка, които се презареждаха, превъоръжаваха или поправяха. Аз напреднах, открих огън и унищожих първия и последния от 11-те танка ЙС ІІ на пътя. После нахлух в селото... Моите лични точки от унищожени вражески танкове в това сражение бяха 39." След тази атака 503-ти тежък SS танков батальон е върнат за да защитава Берлин. По пътя Карл Кьорнер унищожава общо над 100 съветски танка и 26 противотанкови оръдия, за което на 29 април 1945 г., в последните дни на Третия Райх, е награден с Рицарски кръст в Райхсканцлерството. Карл Кьорнер преживява войната и умира на 8 август 1997 г.

 

image

image

image


Отличия:
Железен кръст II степен;
Железен кръст I степен;
Рицарски кръст: 29 април 1945;
Сребърна танкова значка с надпис "75" (75 унищожени танка);
Сребърна значка за раняване;
Черна значка за раняване;


Ернст Баркман


image


  Един от най-големите танкови асове във Waffen-SS. Носител на Рицарски кръст и командир на най-добре балансираният технически танк в цялата война "Пантера", от 2-ра SS танкова дивизия "Das Reich". На 28 юли Баркман достига до Кутанс и се присъединява към остатъка от своята рота. За 2 дни той унищожава 15 "Шърмана". На 30 юли американците обкръжават Гренвил, но Баркман, теглейки още една "Пантера" успява да се измъкне. Екипажите са принудени да си пробият път пеша към германските линии, които са на разстояние 7 километра. Баркман достига Авранш на 5 август и е горещо посрещнат от другарите си, които чуват за подвизите му. За смелостта и уменията си Ернст Баркман е награден с Рицарски кръст на 5 септември 1944 г. През март 1945 г. Баркман се "среща" още веднъж със съветската армия в района на Щулвайсенбург, където унищожава четири T-34 и закръгля бройката на унищожените вражески танкове за "Das Reich" на 3000. Собствените му победи са над 82 унищожени танка и 43 противотанкови оръдия. Той преживява войната и живее, и до днес в Кисдорф, Германия където дълго време е пожарникар с чин майор.

image

image

image

image


Отличия:
Железен кръст ІІ степен: 14 юли 1941;
Железен кръст І степен: 1 август 1944;
Рицарски кръст: 27 Август, 1944 като SS-Unterscharfьhrer командващ Panzer V "Panther" No. 424, 4та рота на 2ри SS танков полк в Нормандия;
Значки за участие в 25 и 50 успешни танкови сражения;
Сребърна пехотна значка;
Златна значка за раняване;


Гюнтер Рал


image


  Гюнтер Рал е третият по успехи "ас" летец-изтребител на Луфтвафе с 275 признати победи. От тях, 241 са срещу противникови изтребители на Изток. На Запад сваля 3 самолета. Носител на Мечовете към Дъбовите листа на Рицарския кръст. В течение на 621-те си бойни полета Рал е свалян осем пъти, като 7 пъти се приземява по корем и един път се спасява с парашут. Лети на Bf 109E, F-4, G-2, G-5, G-6 и Fw 190D. От германските изтребители оценява най-високо Bf 109 заради въоръжението разположено в носа на машината. Има възможност да лети и изпитва също и съюзнически самолети – P-47, P-51, P-38, но най-висока оценка дава на Spitfire. От противниковите летци поставя на първо място пилотите-изтребители на RAF. През 1956 г. Гюнтер Рал постъпва като майор в Бундеслуфтвафе. През септември 1966 г. Рал е произведен в чин бригаден генерал и става командир на 3-та ВВ-дивизия. През април 1969 г. първо е началник-щаб на 4-ти съюзнически Въздушен флот, а през октомври 1970 г. става командващ генерал на въздушния флот с ранг на генерал-лейтенант. Накрая, през януари 1971 г. е инспектор на Бундеслуфтвафе. Умира на 4 октомври 2009 г.
 

image

image

image

image


Отличия:
Железен кръст ІІ степен;
Железен кръст І степен;
Рицарски кръст: 3 септември 1942 като оберлейтенант и Staffelkapitдn 8./JG 52;
Дъбови листа (134-ти награден): 26 октомври 1942 като оберлейтенант и Staffelkapitдn 8./JG 52;
Мечове (34-ти награден): 12 септември 1943 като капитан и Kommandeur III./JG 52;


Ото Кречмер


image


  Флотен адмирал Ото Кречмер е най-успешният подводен "ас" в германския флот. От септември 1939 г. до залавянето му в плен през март 1941 г. той успява да потопи 47 кораба с общ тонаж 274 333 т., повече от всеки друг германски подводен "ас", за което получава редица отличия, сред които и Рицарския кръст. Загива в инцидент с лодка по река Дунав, по време на почивка в Бавария на 5 август 1998 г.
 
image

image

image

image


Отличия:
Железен кръст II степен: 17 октомври 1939; I степен: 17 декември 1939;
Рицарски кръст: 4 август 1940;
Дъбови листа (6-ти): 4 ноември 1940;
Мечове (5-ти): 26 декември 1941;
Подводна бойна значка: 9 ноември 1939;
Медал за дълга служба във Вермахта IV степен: 2 октомври 1936;


Матиас Хетзенауер


image


  Ефрейтор Матиас Хетзенауер е най-ефективния германски снайперист през войната, който служи в 144-ти полк на 3-та германска планинска дивизия (Gebirgsjдger). На своя сметка, той има потвърдени 345 убити войници на врага. Хетзенауер е използвал пушка Маузер 98К с 6-кратен оптически прицел и полуавтоматическа пушка Гевер 43 с 4-кратен прицел. Неговият най-дълъг потвърден смъртоносен изстрел е на разстояние от 1 100 метра. Той умира на 3 октомври 2004 в Тирол, Австрия.



image

image

image


Отличия:
Железен кръст II степен: 1 септември 1944; I степен: 25 ноември 1944;
Рицарски кръст: 17 април 1945;
Сребърна пехотна значка: 13 ноември 1944;
Черна значка за раняване: 9 ноември 1944;
Значка за близък бой;
Златна снайперистка значка I степен: 3 декември 1944;

 

 






Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - ...
31.12.2011 08:41
За Матиас Хетзенауер не знаех, а аз рядко не знам "нещо" за ВСВ (без да се надценявам)!

Изключителен постинг, стегнато поднесено инфо по същество без лаладжийство, конкретика и избражения ефектни!

Ще популяризирам твоя постинг днес в групата ми към вибокс7.
цитирай
2. dimenzed - но съветските танкове от войната ...
05.01.2012 20:50
boristodorov56 написа:
но съветските танкове от войната Т-34 и ИС-2 - нямат аналог по онова време в нито една армия.

Това е историческа истина.


Първо за личностите - грешка правиш, че не ги гледаш, защото военните успехи на тези хора нямат аналог в никоя друга армия по това време, въобще като цяло Вермахта няма аналог в света по дисциплина, ред, опит, качество и военни успехи. Второ за смешното ти твърдение: "съветските танкове от войната Т-34 и ИС-2 - нямат аналог по онова време в нито една армия" - в смисъл какъв, за технически данни не може и дума да става (руснаците не знаят значението на думата "качество" или "опит"), а най-добре технически балансиран танк е германската "Пантера", Т-34 го има само в количество.
цитирай
3. germantiger - ЗА boristodorov56
06.01.2012 11:58
http://germantiger.blog.bg/history/2011/04/16/tank-germanski-quot-v-prevod-quot.730480

В ПРЕДХОДНИЯ ЛИНК - ЦЕЛИЯ "МИ" ТЕКСТ, СЛЕДВАТ ПАСАЖИ:

За Т 34
Всъщност, най-често споменаваният танк като първенец на ВСВ е съветският Т34. Идиотски мит е, че наклонената броня е постижение на руската мисъл. Ще се учудите, но скосената броня и кръглата купола са дело на амер. Дж. Уолтър Кристи, и то още през 1919 г. Този човек също е създател, забележете още през ПСВ, на идеята за плаващ танк и най-изумителното – за аеромобилен такъв, т.е. десантен, хвърлен с парашутна платформа. Естествено идеята за купола е заимствана от корабната артилерия и т.н. С други думи, руснаците не измислят наклонената броня, а тя е дело на същия Кристи, по-известен със своя тип окачване.

Незнайно къде остава управлението, с което трябва да се започне – нали днес, млади българи, все ви учат на работа в екип? Танкът не е елементарен сбор от оръжия, бронева защита и висока скорост. Би трябвало да знаете, че до 1943 г. Т34 е нямал (!) командирска куполка, също така с радиостанции са разполагали само командирските ротни машини. Особено през 1941 г. е популярна грозната и жалка съветска картинка – от люка се показва командир, който с червено и зелено флагче сигнализира на подчинените му танкове. Сами може да си отговорите, ако той бъде убит, как се разпада управлението на частта. Също така сами си отговорете как се командва оперативно по този начин по време на бой и колко защитен е най-важният човек, натоварен с отговорност – командирът, когато се покаже от куполния люк и по този начин привлече огъня на каквито си пожелаете там германски MG34, осколъчно фугасни снаряди, пръскащи се близо до командирския танк или, не дай Боже, точни стрелци - снайперисти.

Когато стрелецът стреля, именно командирът „по-високо” от него през своя перископ наблюдава резултата от стрелбата, колко близо от целта е „минал снаряда” и веднага коригира мерача в следващия изстрел. Точно това Т34 го няма до 1943 г. Още един незабелязан недостатък – маската на съветското оръдие в куполата е с овал „надолу” и „отплесналите се” снаряди веднага попадат в погона на куполата; същото е при отплесване отдолу-нагоре, попадайки в „шева” на куполата в най-язвимото място между купол и корпус... Точно този ъгъл е слабо място на Т34 и е наречен „снаряден уловител”. Глупостта да се слага куполата напред продължава в съветските танкове до края на ВСВ. Забележете, герм. „Пантера” изтегля куполата назад и на по-късните нейни модификации дори е изработена под маската на оръдието т. нар. „поличка”.

За ИС 2
представете си ,,равни” условия – еднакво обучени съветски и германски тимове (развеселих ви нали?), релеф – равнина, паритетно качество на прицелите на съветски и германски танкове (веселието е пълно!). Сега един срещу друг са „Тигър” Н или Е и ИС2, да приемем за вероятно, че при първия изстрел често пъти не улучваш и следва коректиран втори. Какво се случва в ИСа: зареждащият вкарва в ствола 25(!) кг снаряд, след което прибойникът със звън заклинва пояса на снаряда в първите нарези на ствола. Опитен пълнач умее това с ръка, после той взема 15(!) кг гилза отдясно в куполата, вкарва я в ствола и добутва (за следващите гилзи руснакът ще се навежда ,,надолу”, защото те са в корпуса на ,,дъното”); затворът се закрива автоматично; пълначът рапортува ,,гатова” (на рус. транскрипция ,,готово”); командирът произнася ,,огонъ”; наводчикът, който през целия този процес е откоректирал огъня, натиска спусъка и произвежда изстрел... СТОП!!! И за най-тренирания екип това отнема над 20 секунди, а колкото и да е жалко, още на 8 секунда в ИСа ще се забие първият снаряд на „тигъра” и ако той не уцели, то на 16 секунда вече вторият ще ликвидира този ИС. Дори руснаците да са двама, то един точен „Тигър” ще има преднина от 4 секунди и е способен да екзекутира втория ИС. В крайна сметка, за да се унищожи „Тигър”, са необходими със сигурност три ИС, то така и е ставало...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dimenzed
Категория: История
Прочетен: 326566
Постинги: 41
Коментари: 156
Гласове: 1078
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031