Прочетен: 4902 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 18.02.2012 16:48
Длъжни сме да изясним. Българската държава организира възпоменателната церемония за обесването на Васил Левски всяка година, незнайно защо, на 19 февруари. Обесването на Апостола от османците се случва на 6 февруари 1873 г., време, в което е бил в сила и се е датирало по Юлианския календар.
През 1916 г. в България е въведен Григорианския календар. Така датирането преди неговото въвеждане се променя по следния начин: към датите (събитията) през XX век (от 1900 до 1916 г.) се прибавят 13 дни, а към датите (събитията) през XIX век и назад във времето се прибавят 12 дни. Следователно датата 6 февруари 1873 г. по Юлианския календар (т.нар. стар стил) се трансформира в 18 февруари 1873 г. по Григорианския календар.
И така, днес се навършват 139 години от обесването на Апостола на Свободата.
На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София.
В последните си мигове Левски се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов. В изповедта си казва: "Каквото съм правил, в полза народу е. Моли се, отче, не за мене, а за отечеството България."
Свещеник Тодор Митов свидетелства: "След като свърших обреда, Левски беше вдигнат върху едно буре и окачен на въжето. Преди да бъде избутано бурето изпод краката му, той извика: Боже, избави България!"
Така завършва своя живот най-великият син на България - гениалният организатор, политик и идеолог на българската национална революция.
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
ПИСМО НА АНГЛИЙСКАТА КРАЛИЦА И ФАМИЛИЯ Р...
За успеха?! -три съвета и един тест
18.02.2012 17:12
Дали на грешно място се роди,
Апостол между слепи роби
навикнали на тежките съдби
и оковани в страх и злоби,
прекланящи на робството глави?
Не бяха те за теб и ти за тях...
Един Апостол между много роби
балкански Лъв, незнаещ страх
надминал с мисълта народи.
И вече век и половина днес почти,
духът ти между нас е...броди
и търси свободата в светлини
на мрачните ни дни с прокоби
и още чака тя да се роди...
http://www.youtube.com/watch?v=EcMNUXzXjmk&feature=related
