Британците сами изпращат на смърт най-луксозния си кораб.


На 7 май 1915 година в 14:10 часа, на 13 км от бреговете на Ирландия е изстреляно торпедо от немската подводница U-20. Тя потапя британския кораб "Лузитания", който потъва светкавично само за 18 минути, отнасяйки живота на 1201 души (според някои хроники - 1198) от общо 2000 пътници. Веднага след като новината обикаля света, започват яростни демонстрации срещу Германия. Пресата в много държави осъжда жестокостта на нейните управници и дори най-деликатните заглавия гласят „Немците - злодеите на човечеството". Политическата логика повелява САЩ да се включат във войната, защото сред жертвите има и 115 загинали американци. Това става, но след две години и през този период отношенията между двете страни се обтягат до степен, която е извън всякакви дипломатически стандарти и това оказва неминуемо влияние върху хода на войната.

Това е преломният момент, който кара историците да подозират, че официалната версия е фалшива. Какво буди тяхното недоверие? На първо място е добре известно, че няколко дни преди трагедията на същото място са забелязани немски подводници. Според действащия устав това означава, че „Лузитания" задължително трябва да има ескорт, докато преминава през рисковата зона. Не се случва обаче нищо подобно. Не само че такъв не е изпратен, но и екипажът не е предупреден за опасността. Това обяснява защо капитанът решава да премине през този участък, въпреки реалната заплаха от торпилиране - той въобще не е бил известен за това. На какво се дължи странното мълчание на английското правителство, което отвежда на сигурна гибел своя най-представителен кораб и хиляди невинни хора? Единственото обяснение според английският изследовател Филип Грегъри е, че "подлото британско правителство не се свени да пожертва хиляди невинни, в името на пропагандата срещу Германската империя". Британците съвсем съзнателно са изпратили на смърт пътниците на „Лузитания". Те са провокирали немците да торпилират кораба, като по този начин се надявали, че ще накарат САЩ по-бързо да се включат във войната. Така инцидентът би бил добре дошъл за политическите им машинации.







Освен фактът, че правителството „забравя" да предупреди „Лузитания" за опасността в този район, то не изпраща и ескорт, въпреки че това се води морска зона с повишен военен риск. Капитанът е оставен да води своя кораб по маршрут, за който е добре известно, че е безнадежден по време на атака, защото не дава възможности за големи маневри. Екипажът и пътниците съзнателно са изпратени на смърт. Биографията и реномето на капитан Уилям Томас Търнър също подкрепят тази теза: всички, които го познават твърдят, че той за нищо на света не би завел своите хора към подобна смъртоносна клопка. 

Жертвите, сред които и 100 деца, са можели да бъдат много по-малко, ако близкият крайцер „Джуно" се бе приближил. Именно това е целта на Чърчил, тогава командващ английската флота. Въпреки задължението да се посрещат и пазят пътническите кораби, той не изпраща крайцера "Джуно". А Чърчил е четял шифрограмите на немските подводници, и е знаел за предстоящата атака. Той е искал да се създаде настроение в неутралните дотогава САЩ, и те да влезнат във войната. И така и става. Причината за големия взрив са нелегално превозваните в трюма на "Лузитания" 3 800 сандъка с боеприпаси, което е било в нарушение на неутралитета на САЩ. Сандъците формално са принадлежали на един от пътниците, който дотогава бил несъстоятелен длъжник! 





 

"Това" като двете кули 911... "почти" !

Само че изпълнено по типично, американски!:(((

а политическата пропаганда изкарва японците причина за това нападение.
Явно в политиката няма почтени средства?

Ada ne zabraviame preduprejdenieto na germanzite,koeto beshe publikuvano vav vestnitsite po tselia sviat,4e tezi vodi sa pod tehen control i 4e vseki korab koito vleze tam go pravi osaznavaiki riska,koito poema.Tozi korab beshe umishleno izpraten,pomitata sa znaeli mnogo dobre kakvo shte stane.-spravka-ZEITGEIST