Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08.2012 23:27 - Радарите на Германския Райх
Автор: dimenzed Категория: История   
Прочетен: 11095 Коментари: 5 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Втората световна война остави в ръцете на военните две фундаментални открития, които ще станат стълбове на отбраната на възникналите след войната два противостоящи военни блока - ядреното оръжие и радарите. Някой може да опонира, че тук е мястото и на ракетите, и на реактивните самолети. Но те са само развитие в по-друг вид на нещо съществувало дотогава.
Десетилетия наред се насаждаше мнението, че радарът е дело на англичаните, че немците хабер са си нямали какви са тези огромни кули, които започват да никнат по английското крайбрежие срещу континентална Европа. Много автори на хвалбествия за британското превъзходство, добирайки се до непубликувана досега информация, започнаха да вдигат бялото знаме и да се извиняват на читателите си за заблудата, в която са ги въвеждали години наред.
На практика англичаните предприемат доста рискована стъпка, основавайки своята ПВО на радарите с доста по-ниско качество от тези на "нищо незнаещите за радара немци". Въпреки това доскоро се твърдеше еднозначно, че британските радари са причината за неуспеха на Luftwaffe в "Битката за Англия". Така ли е в действителност? Нека повдигнем завесата...



Напоследък все повече се разкрива истината около развитието на системите за далечно радиоелектронно откриване и проследяване на цели, създадени от немските учени по времето, за което се смяташе, че радарът "се ражда" в Англия. Така е, защото историята се пише от "победителите". Автори на страните, които "победиха" във Втората световна война, които десетилетия скромно премълчаваха какво са създали техните противници, започнаха да признават, отначало плахо, но в последно време все по-обективно, че немските специалисти в областта на електрониката са били не само на едно ниво с британските, но че са ги изпреварвали и са пионери в много области.
Един пример. Днес огромните радари от системите за противоракетна отбрана на великите сили са с неподвижни антенни системи, които формират диаграмата на насоченост на лъча чрез така наречената фазирана антенна решетка. Но малко читатели са чували, че първият радар, който използва този принцип, е огромният немски Fernstsuchgerat FuMO 51 Mammut от 1943 г...



image
image
image
image image

Гигантски немски радар Fernstsuchgerat FuMO 51 Mammut, който е първи в света с електронно сканиране на пространството чрез фазирана антенна решетка.

Да направим едно отклонение и да видим какъв е този праисторически слон. 
GEMA (Gesellschaft fur Elektroakustische und Mechanische Apparate - Сдружение за електроакустична и механична апаратура) - една от организациите в Третия райх, разработваща радиоелектронни системи, на базата на създадения във фирмата радар Freya - един от най-масовите в системата за ПВО на Райха и във Военноморския флот - създава гигантски радар за далечно откриване, на който само антената тежи над 25 тона. Осем антени от Freya при варианта за Luftwaffe и 6 при варианта за Kriegsmarine, и два комплекта от електронното оборудване са обединени в едно. Получила се е гигантска антенна система, горната половина на която е излъчваща, а долната - приемаща. Тъй като е практически невъзможно механичното завъртане на огромната антена за сканиране на пространството, немските учени прилагат за пръв път в историята "завъртане" на лъча по електронен път. Той се отклонява на +/- 60о (ляво-дясно), което означава, че "мете" пространството в един "ъгъл на виждане" от 120о.
Единичен самолет, който лети на височина 50 м, може да бъде открит на разстояние 35 км.
Съответно:
- на височина 100 м - 50 км;
- на височина 1000 м - 100 км;
- на височина 3000 м - 170 км;
- на височина 6000 м - 250 км;
- на височина 8000 м - над 300 км.
Самият радар няма възможност да определя самостоятелно височината. Като приставка към "Мамута" е апаратурата "Малая" (Malaja), която с лъч с много тясна вертикална диаграма определя височината на целта. Съществуват голям и малък вариант на "Мамута".



Когато през 1936 г. е заработила първата немска "щатна" наземна станция за далечно откриване, както се нарича тогава тази апаратура, едва ли някой си е представял, че след по-малко от 10 години само в системата на ПВО на Райха ще работят хиляди радарни станции с различно предназначение. Военноморският флот не само, че не изостава, а дори преди хората на Гьоринг приема на въоръжение новото средство за откриване. Тъй като първите експерименти се провеждат в системата на флота, това създава напрежение между Kriegsmarine и ревнивия шеф на Luftwaffe, който иска всичко, което е свързано с отбраната на страната, да бъде в неговите ръце.


imageimage
image
image
image
image
Радарът FuMG 39 Wurzburg, най-масово произвежданият немски локатор, от който са поръчани 5000 броя и до края на войната произведени 4000.

Някои от немските разработки в областта на радиолокацията са уникални и имат характеристики, с които съперничат на подобни системи от 70-те и 80-те години на XX век.
При влизане на Германия във войната - по-точно със започване на Втората световна война от Третия райх - в тогавашната система за противовъздушна отбрана на Райха работят няколко радиолокатора Freya. "Няколкото" по-точно са 12. И отношението на "върховете" във военното ръководство на страната към тях е меко казано изпълнено с недоверие. Там смятат, че Германия има възможната най-добра земна система за ПВО, въоръжена с най-добрите (безспорно!) зенитни оръдия, чувствителни и относително точни звукопеленгатори и многобройни прожектори. Отделните полети на британски бомбардировачи над територията на страната не се възприемат като някаква сериозна заплаха. Смята се, че скоро, със завладяването на Британските острови от Вермахта ще дойде и техият край. Но "Битката за Англия" не носи това, на което разчитат в Берлин. И тогава се налага сериозна преоценка на възможностите на ПВО, защото британското самолетостроене започва да дава все повече четиримоторни бомбардировачи. Немските ВВС не разполагат със стратегически бомбардировачи, с които да отговорят на ударите. Остава да се търси начин за свеждане до минимум на ефекта от нападенията на съюзниците чрез системата на ПВО.
В момента Райхът владее Западна Европа и затова се налага да се разгърне мрежа от радарни станции на протежение от над 2000 км. И немците успяват! Те създават цяла гама от нови разнообразни радиолокационни станции, като същевременно модернизират вече произведените. Към началото на 1944 г. по атлантическото крайбрежие на Западна Европа има радарен пояс, включващ стотици радарни станции, които създават почти непрекъснато радиолокационно поле. Те засичат английските и американските бомбардировачи далече от бреговете на "Обединена Европа". Немските радари за далечно откриване "виждат" на разстояние 200 - 250 км, като през 1944 г. тя достига до 350 км.



image
image
image
Най-добрите зенитни оръдия през Втората световна война са немските 88-мм FlaK 18/36 и техните подобрени варианти 38/41.

Организирането на цялата тази система основно е дело на двама души - командващия нощната изтребителна авиация полковник Йозеф Камхубер и началника на свръзките на Luftwaffe доктор инженер генерал Волфганг Мартини. Последният е върл привърженик на радиолокацията и прави всичко по силите си, за да получат възможност немските учени да приложат на практика това, до което са достигнали в своите лаборатории и институти. За него е ясно, че трябва да наложи на радиоелектронните промишлени гиганти Telefunken, Siemens, AEG, Lorenz и останалите, които имат огромен в сравнение с GEMA потенциал, да се включат активно в изграждането на радиолокационния арсенал на Райха. Вземат се спешни мерки за завръщането на специалистите (не само радиоинженери и физици) от окопите в научните бюра и заводите.


image
image
image
Радарът Freya има изключително много варианти, както и позиции, тип "гнездо" за разполагане на радара.

НАЧАЛОТО
То е в далечната 1920 г., когато немският учен Ханс Холман (Hans - Erik Hollmann) започва работа по микровълнова печка, което ще се окаже основа на всички бъдещи радарни системи. През 1935 г. той публикува своя труд "Физика и техника на ултракъсите вълни", който става настолна книга на много специалисти в областта на радиоелектрониката по света.
През 1928 г. Ханс Холман, Ханс - Карл фрайхер фон Вилизен и Паул - Гюнтер Ербсльоо създават GEMA, за която вече стана дума. През 1934 г. в GEMA е произведен първият радар с търговско предназначение, който може да открие кораб на дистанция до 10 км. Идеята, залегнала в това устройство, е да се направи безопасно плаването нощем и в мъгла, а не търсене на кораби като цел за атака или отбрана. Немският радар, макар още в ембрионален стадий, вече съществува! На негова база е произведен в повече от 200 екземпляра радарът FuMO 29 Seetakt. Той ще бъде монтиран на надводни кораби, подводници и в системата на бреговата отбрана. През 1939 г. радарът е модернизиран и достига много високи характеристики. В хубав ден голям кораб може да бъде открит (при положение, че антената е монтирана на голяма височина) на максимално разстояние до 100 морски мили при точност +/- 60 - 70 м, което е около 0,0004%. Тази точност далече превишава точността на оптичните далекомери, които на 20 км дават отклонение +/- 1%. Нормалната далечина на откриване се движи в границите на 60 морски мили (100 - 110 км). Радарът Seetakt е включен като основно средство за търсене и откриване на противникови кораби в системата на бреговата отбрана, като за позициите са избирани възвишения край брега, позволяващи максимално използване на възможностите му.
При подводниците нещата са по-различни. Там антената е практически на морското ниво и с намалени размери. Затова далечината на откриване на кораб не превишава 5 - 6 морски мили.



image
Радар Seetakt на позиция в системата на бреговата отбрана.
image
Немският "джобен" линеен кораб "Адмирал граф Шпее" един от първите получава радар Seetakt.
image
Стационарен (брегови) вариант.
image
Друг вариант на антенна система на радара Seetakt.

Вариантът на Seetakt, създаден за нуждите на ведомството на Херман Гьоринг, е най-известният немски радар от Втората световна война - Freya. Радарът Freya е гръбнак на системата за ПВО. Той работи в симбиоза с другите два масови немски радара - Wurzburg (произведени 4000 броя) и Wurzburg - Riese (произведени 1500 броя). През 1937 г. Telefunken започва разработката на тези по-малки локатори с параболични антени. Триумвиратът Freya - Wurzburg - Wurzburg - Riese открива и насочва изтребителите към вражеските бомбардировъчни формации, като малкият Wurzburg служи най-вече за оръдейно насочване на зенитните батареи. Той е може би най-масовият немски локатор. От 1940 до 1945 г. са предоставени на Luftwaffe и на Вермахта около 4000 радара от този тип. Има параболично огледало с диаметър 3 м. Практическата далечина на откриване при първоначалната версия (А) е около 29 км при максимална грешка от +/- 25 м. Ще го последват експерименталният вариант B и двата най-масово произведени варианти C и D. Те са с подобрени характеристики - далечината на засичане е доведена до 40 км.


imageimage
image
image
Радар за управление на изтребителите и зенитните батареи Wurzburg - Riese ("Вюрцбург - Гигант") с обхват 70 - 80 км. Произведени около 1500 броя стационарни и мобилни (на жп-платформи) радари. Диаметърът на антената му е 7,5 м, системата тежи около 15 тона.
image
Радар FuMG 76 Marbach, олекотен мобилен вариант на стационарния Wurzburg - Riese.
image
image
image
Радар за далечно откриване Wassermann S (от тежък тип - S = schwer - тежък). Височината на антенната мачта е 57 м, теглото на системата е 60 тона. Лекият тип има мачта с височина 37 м и тежи 30 тона. Чрез увеличаване размера на антенната система е постигната по-голяма далечина и точност на засичане на целите.
image
Радар Wassermann L (от лек тип - L = leicht - лек).
image image

image
Снимка и схема на радар за далечно откриване FuMG 404 Jagdschloss.

Съюзническите хвалбествия и пропаганда не променят общото положение, че немските учени и инженери са разработвали радари с високи за времето характеристики и оригинална конструкция едновременно, а често и преди обявяваните дълго за пионери в тази област англичани. Истина, дълго крита зад завесата...



Гласувай:
8



1. dimenzed - И днес няма други, като тях !!!...
17.08.2012 04:33
bulgarinut57 написа:
И днес няма други, като тях !!!


Прав си! Лошото е, че след края на войната тонове немски документация, проекти, разработки, прототипи бяха откраднати и изнесени от съюзническо-съветската нищожна сган, и си изградиха своите оръжия на базата на германския инженерен ум, като същевременно си преписаха тези неща за постижение на тяхната мисъл!
цитирай
2. starotomagare - Германско електронно оборудване и в България
17.08.2012 12:39
Чувал съм ,че и на един баир край гр.Сливен е имало някаква немска станция с антена .От нея сега е останал само затрупан по-късно бункер .Дали и тя не е била за радар не зная а едва ли има и снимки .
цитирай
3. dimenzed - Чувал съм, че и на един баир край гр. ...
17.08.2012 15:31
starotomagare написа:
Чувал съм ,че и на един баир край гр.Сливен е имало някаква немска станция с антена .От нея сега е останал само затрупан по-късно бункер .Дали и тя не е била за радар не зная а едва ли има и снимки .


Да, германците не се скъпят и ни дават от тези радари, такива сме имали на Витоша и при Сливен, а и не само - дават ни доста зенитни оръдия, изтребители, бомбардировачи, танкове и др!
цитирай
4. starotomagare - Един германски пилот загива...
18.08.2012 15:37
защищавайки София .До колкото зная днес на гроба му има някаква плоча но все пак сме му в дълг ,заслужава повече внимание.До скоро дори за поручик Списаревски не се споменаваше а и не е само той.
цитирай
5. dimenzed - Името на този немски пилот е капитан ...
18.08.2012 17:07
Името на този немски пилот е капитан Герхард Венгел и до скоро имаше малка паметна плоча, но за съжаление някой индивид я е разбил. Жалко наистина, че неговото име, както и на нашия велик пилот-герой Списаревски тънат в забрава, а паметника на последния в София не се поддържа и е обрасъл! Още по-жалкото е, че нашите продажни нещастници вдигнаха поредния паметник на американските българоубийци бомбардирали София!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dimenzed
Категория: История
Прочетен: 326533
Постинги: 41
Коментари: 156
Гласове: 1078
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031