Прочетен: 3261 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 05.09.2019 23:45
5 септември 1944 г. СССР обявява война на България.
Защо?
Краткият отговор е: защото няма как да налагаш условия по мирен договор на държава с която не си във война, а партньоро-съперниците ти (САЩ и Великобритания) са.
По-дългият отговор с контекста на ситуацията е следния:
Съветският „Drang nach Westen” започва много преди избухването на ВСВ с променлив успех или по-точно с преобладаващ неуспех – болшевиките се провалят във Финландия, балтийските държави и губят войната си с Полша, но успяват да овладеят отцепилата се Украйна, чиито националисти решават, че би било гениално да воюват с всички - и с поляците, и с руснаците, и с чехите, и с румънците, и с унгарците, и с други украинци.
Както се вижда опитът на СССР да възстанови границите на царска Русия не е особено успешен и в последствие се превръща в стратегически приоритет. Този приоритет е преследван в преговорите с Великобритания и Франция за антигермански съюз през 1939 г., но получава видимо изражение чак след подписването на пакта Молотов-Рибентроп.
Интересен факт представлява, че пакта предвижда сфери на влияние, а не директно завладяване, що се отнася до държавите в Източна Европа с изключението на Полша, която е поделена по стара германо-руска традиция. Бързият разгром на Франция, обаче се оказва много неприятна изненада за Москва (все пак по-малко неприятна, отколкото за самите французи), която разчита на изтощителна война на запад. В следствие на това оригиналният план на Сталин – „ще привлечем балтийците постепенно чрез влияние и те сами ще поискат да се съветизират“ се превръща в „незабавен „демократичен“ референдум за присъединяване към СССР на балтийските държави“.
През юни 1940 г. РККА влиза да „брани“ Литва, Латвия и Естония след като им поставя ултиматум, че трябва да бъдат „бранени“... или… На последвалият „демократичен“ референдум с между 97-99% подкрепа балтийските държави гласуват да станат част от СССР напълно „доброволно“.
Къде сме ние?
Веднага след германските успехи на запад, съветските искания пред Берлин за разширяване сферата на влияние на Москва нарастват. Докато праха от боевете във Франция се сляга СССР окупира Бесарабия и Северна Буковина, откъсвайки ги от Румъния и създавайки Молдовския ССР.
През ноември 1940 г. Молотов пристига в Берлин за да иска урегулиране на сферите на влияние, като СССР вече предявява претенции не само към Румъния, но стига дори до Унгария и разбира се старата руска амбиция за Балканския полуостров и проливите.
Кремъл повежда двойна игра и докато Молотов е в Берлин на българския посланик в Москва се обяснява, че Германия се стреми да превърне България в марионетна държава, и че е в интерес на София да приеме съветски гаранции под формата на военни контингенти на българска територия. Цар Борис III и правителството на Филов меко казано не са особено ентусиазирани, защото буквално преди месеци са видели резултата от съветската военна взаимопомощ в Литва, Латвия и Естония. Решението на българската дипломация е в най-добрите традиции на владетелите ни с име Борис – когато изтока те притиска пиши писмо до запада, или в този случай ние предаваме цялата кореспонденция на посолството ни в Москва, съдържаща откровено антигерманска риторика, на германците. Те не са особено щастливи. Руснаците се опитват да замажат положението със Соболевата акция в България, която реално прави нещата по-зле.
В следствие на дипломатическото лавиране от лятото и есента на 1940 г. убеждението на Хитлер, че отношенията със СССР ще се решат на бойното поле се затвърждава, а България се включва в Тристранния пакт с оказалата се в последствие поредна илюзорна надежда за постигане на национално обединение.
Прескачаме в 1944 г. – Германия губи войната, отстъпва навсякъде и СССР е на прага на България. В Москва не са забравили за амбициите си за Балканите и проливите, но пред Сталин стои дребната пречка, че България не обявява война на СССР на 22 юни 1941 г. и успешно увърта по темата в продължение на 4 години. Не така стои въпросът със САЩ и Великобритания, които София храбро решава, че символично ще разгромява.
Тук възниква проблемът за СССР, който за четвърти пореден път в рамките на по-малко от 10 години се пазари със силните на деня за сфери на влияние. Както и преди България се смята от Москва за държава, която е предопределена да се намира в съветската орбита. Сталин не желае да види България нито неутрална, нито доминирана от Англия и САЩ. Обструкции по въпроса не произлизат от страна на САЩ, докато англичаните са склонни да подкрепят гръцки териториални претенции към България.
В крайна сметка решението е „българската концесия“ със Съюзническа благословия да бъде отдадена на СССР за неопределен период (но 45 години стигат). Съществува дребната пречка, че към 5 септември 1944 г. Москва и София не са във война, а за да се диктуват мирни условия от страна на СССР на България война трябва да има. Така тя е обявена, България е окупирана и плаща окупационни разходи на РККА, съветската пропаганда завърта нещата, като „освобождение“, Съюзниците са ни отписали и резултатът е ясен. Или не съвсем.
Резултатът е следния – България запазва териториалната си цялост включително и полученото по Крайовската спогодба. Дотук добре. Гръцко-сръбските териториални претенции към нас са отхвърлени с подкрепата на Москва. Още по-добре, но защо ни подкрепя Москва? Със сигурност не заради братска любов. Причината е прагматична – Гърция е в западната сфера на влияние и загуба на територия от България в полза на Гърция е загуба на територия под контрола на Москва. Сърбия е по-особен случай, защото отношенията Сталин-Тито са доста волатилни. Не трябва да се забравя обаче, че преди Тито да изпадне в немилост, благодарение на СССР и предателството на БКП Македония е отрязана по касапски начин от българската си същност.
Освобождение от какво?
От какво точно е бил освободен българският народ с идването на Червената армия? Кои негови права са били потъпквани преди 9-ти, но са възстановени след него? Българският народ притежава право да пътува, да се заселва, където реши в страната, да притежава оръжие, да изповядва вярата си, да говори на езика си, да развива стопанска дейност, да притежава частна собственост.
В някакъв смисъл той действително бива „освободен“ след 9-ти септември, само че не от диктатура, а от голяма част от тези свои права. Българите в Пиринския край губят правото си на българска идентичност и език, когато Георги Димитров започва да налага там насила процеса на „Македонизация“. Народът ни губи правото си на вяра – същата, която го крепи през целия османски период, защото болшевиките са крайни атеисти и унищожители на християнството. Той губи дори по-елементарни и базисни права като това да пътува, да притежава оръжие, да развива стопанска дейност или да търгува с частна собственост.
РККА:
1. Освободи килерите и мазетата на цивилните хора от провизии! 2. Освобождаваше жени, включително и деца от своята невинност! 3. Освободи всеки дом от всичко с алкохолно съдържание, включително и спирт! 4. Освободи всеки обор и кокошарник от техните обитатели! 5. Червената армия беше "освободена" от всякакви ценности, морал и човечност. Въобще тя бе "освободила" скота в себе си! 6. Офицерството на червената армия, беше освободено от грижата за своите подчинени! 7. В червената армия, живота на собствените им войници беше "освободен" от ценност! 8. Червената армия "освободи" доста народи, след това ги "освободи" от елита им, после от свещенството им, после от офицерството им и накрая ги "освободи" и от здравия разум!
За това от което ни "освободиха" може да се напишат десет тома! Най-лошото е, че една част от народа ни беше "освободена" от умствената им дейност!
Как Западът помагаше на Съветския съюз?
Путин: Ще избием зъбите на всички така, ...
В някакъв смисъл той действително бива „освободен“ след 9-ти септември, само че не от диктатура, а от голяма част от тези свои права„
Но има едно но, по времето на царска българия, сиромасите са работели за една филия хляб на чорбаджиите. Ето от това ни освобождава СССР. Другото е вярно от поста ти.
В някакъв смисъл той действително бива „освободен“ след 9-ти септември, само че не от диктатура, а от голяма част от тези свои права„
Но има едно но, по времето на царска българия, сиромасите са работели за една филия хляб на чорбаджиите. Ето от това ни освобождава СССР. Другото е вярно от поста ти.
А сега си представи, че по време на тия 45 години сиромасите пак са работили за червените чорбаджии, само че без тая филия хляб!
В някакъв смисъл той действително бива „освободен“ след 9-ти септември, само че не от диктатура, а от голяма част от тези свои права„
Но има едно но, по времето на царска българия, сиромасите са работели за една филия хляб на чорбаджиите. Ето от това ни освобождава СССР. Другото е вярно от поста ти.
А сега си представи, че по време на тия 45 години сиромасите пак са работили за червените чорбаджии, само че без тая филия хляб!
Не е така
В някакъв смисъл той действително бива „освободен“ след 9-ти септември, само че не от диктатура, а от голяма част от тези свои права„
Но има едно но, по времето на царска българия, сиромасите са работели за една филия хляб на чорбаджиите. Ето от това ни освобождава СССР. Другото е вярно от поста ти.
А сега си представи, че по време на тия 45 години сиромасите пак са работили за червените чорбаджии, само че без тая филия хляб!
Не е така
Баш тъй си е.
Баш така си е, като и трите фалита на НРБ през 1960, 1977 и 1987 г., плюс престъпното разпродаване на българския златен резерв на СССР от Живков и БКП, поради некадърното им управление, го доказват! Със заграбването на златото българският лев е на практика обезценен! Централно-плановата икономика на НРБ по време на комунизма не просто не е била стабилна и растяща, а дори точно обратното. Тя бива изтикана на доизживяване, от фалит на фалит, като част от дълговете се изплащат и до днес. Управлението на Правешкия циганин и БКП е било пълна катастрофа, която се отразява на благосъстоянието ни даже 30 години по-късно.
https://fakti/bulgaria/254745-trite-taini-falita-na-bkp-i-todor-jivkov
Измислени факти друг път! Ето ти да се пообразоваш:
https://fakti/bulgaria/254745-trite-taini-falita-na-bkp-i-todor-jivkov
https://desebg/knigi/760-2012-06-10-16-24-38
https://desebg/razsledvanee/734--1-1960-